Този стих написах след като изчетох книгата на
Сергей Минаев - Духless... Невероятна книга...
Заслужава си да се прочете...
КУКЛА НА КОНЦИ
Защо загуби дълго блясъка
в твоите очи?
Защо подтискаш вътре крясъка,
между четири стени?
Защо и лукса промени те?
Не забелязваш нищо днес.
Не искаш да ме гледаш в очите
И се оплакваш от безумен стрес.
Загуби себе си по пътя някъде.
Навсякъде е фалш и тъпота.
Двуличието дебне те отвсякъде.
И всеки ден затъваш във калта.
Защо не върнеш ти душата си
и светлината в твоите дни?
А бездуховност пълни сетивата ти
И ставаш кукла на конци.
15. 05. 2007 23:20 h
© Мириам Все права защищены