10 сент. 2005 г., 08:29

Куклата 

  Поэзия
641 0 3
Беше хубава кукла със светли очи,
можеше и главата да си върти
и се усмихваше на всички страни.
Беше приятна играчка,
забавна и мила такава една,
не искаше нито хляб, ни вода,
с хубави дрешки и руса коса,
такава една усмихната и добра.
Имаше много почитатели
и всичките желаещи за игра,
но нещо вътре в нея се счупи.
Дали пък някой не преигра,
главата и увисна, и тя заспа.
Сега майстор на кукли сънува.
Не я съдете строго, че не издържа.
Вие, всичките дето играхте, едва
ли допускахте, че има кукла с душа?
Спи и мечтае кукленската глава
майстор на кукли да се намери,
милата глупава играчка трепери,
светла егоистична и нежна една,
иска да замени с механизъм душа.

© И.Маркова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имаш страхотни идеи и винаги успяваш да грабнеш интереса ми!6
  • Благодаря за коментара Катина.
  • ....освен за играчката....
    туй не е написано само.....

    дОшло е време за нас
    самите да искаме душа....

    Хареса ми, добре си го казала
    и в прекия и преносния смисъл!!!
Предложения
: ??:??