2 нояб. 2014 г., 17:23

Кукувица

584 0 3

Кукай, кукай, кукувичке,
със стотинки съм във джоба!
Кукай, кукай,
пък дано да станат много!
А пък щастията...
те ще дойдат после!
Кукай...
те са тяхна рожба!
Кукай, моля ти се,
или аз самата ще изкукам!
Кукай, кукай, кукувичке!
Кукай още!
Ехото ти - във главата ми се лута.
Кукай...
или вече, може би, съм луда!
Кукай...
за иронията груба!

Кукай...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Росен, (:
    Мисана, друго послание съм закодирала в стиха, но се радвам че намираш и собствена трактовка! Благодаря за пожеланието, а кукувиците да си кукат...
  • Един приятел сподели навремето с мен, че майка му му разказала как чула кукувица да изкука 3 пъти наблизо. На третата година след тази случка тя умряла. Чувайки тази история настръхнах и оттогава чуя ли да кука кукувица си запушвам здраво ушите. Разказах тази история, защото в стихотворението ти, Ина, кукувицата кука непрестанно, а това е наистина добър знак за дълголетие. А има ли дълголетие ще има и успехи. Хокусай и Рокуел Кент рисуваха до преклонна възраст. Ще рисуваш и ти като тях, а може би и по-добре и ще ни радваш с нови хубави стихотворения. Току-що кукувицата ми отброи оценка чрез 6 поредни изкуквания!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...