2.11.2014 г., 17:23

Кукувица

580 0 3

Кукай, кукай, кукувичке,
със стотинки съм във джоба!
Кукай, кукай,
пък дано да станат много!
А пък щастията...
те ще дойдат после!
Кукай...
те са тяхна рожба!
Кукай, моля ти се,
или аз самата ще изкукам!
Кукай, кукай, кукувичке!
Кукай още!
Ехото ти - във главата ми се лута.
Кукай...
или вече, може би, съм луда!
Кукай...
за иронията груба!

Кукай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Росен, (:
    Мисана, друго послание съм закодирала в стиха, но се радвам че намираш и собствена трактовка! Благодаря за пожеланието, а кукувиците да си кукат...
  • Един приятел сподели навремето с мен, че майка му му разказала как чула кукувица да изкука 3 пъти наблизо. На третата година след тази случка тя умряла. Чувайки тази история настръхнах и оттогава чуя ли да кука кукувица си запушвам здраво ушите. Разказах тази история, защото в стихотворението ти, Ина, кукувицата кука непрестанно, а това е наистина добър знак за дълголетие. А има ли дълголетие ще има и успехи. Хокусай и Рокуел Кент рисуваха до преклонна възраст. Ще рисуваш и ти като тях, а може би и по-добре и ще ни радваш с нови хубави стихотворения. Току-що кукувицата ми отброи оценка чрез 6 поредни изкуквания!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...