Кукувицата...

Пролет е... Цветя ухаят...

Птичи глас ехти отвред-

Кукувица от безкрая

чак изпраща ми привет...

Като нея аз самотен

в тоя пълен с Пролет ден,

преосмислям днес Живота

в дух напълно откровен...

Търся някакви причини,

обяснение поне

за предишните години:

ала кой да ги даде...

Вярно- не живях по ноти:

див, непредсказуем бях,

но да имах сто живота

бих бил същият и в тях!...

Затова и на Съдбата

днес се хиля на инат,

че приемам Самотата

като избор осъзнат!

А с оная кукувица

във страхотен сме тандем:

тя- обезгнездена птица,

аз- човек обездомен...

...Но мечтая си отнесен

и от Лудост обладан:

Може тя да е принцеса

люто прокълната там,

или някога отдавна

и във  други времена

тя да е била фатална

за безброй мъже Жена?...

И женихи се изнизвали

вероятно, ала на

и  суетна, и капризна

не избрала никой тя...

...Но понеже съществува

чудо и в реалността:

ще открия де кукува,

клетвата да разваля

и в един така прозрачен

с разцъфтяла Пролет ден

с нея в Храма ще прекрачим-

Свят обет да си дадем!...

Коста Качев,

01.05.2011.