14 июл. 2011 г., 22:36

Кулминация

978 0 1

Кулминация

 

Половин усмивка,

четвърт съзаклятие.

Кратката дума

вечно е проклятие.

 

През Дантевия ад преминах,

душата ти спасих.

В борбата с Луцифер

живота преоткрих.

 

Сега чистилището бродя,

теб търся там.

Но защо не те намирам,

проклет ли съм да бъда сам.

 

Погледнах към небесата,

видях те там, до Бога.

Усетих омразата,

изпаднах в тревога.

 

Лекарството забрава,

което ме лекува.

В оръжие се превръща,

докато се пропуква.

 

Парчета се разхвърчат,

светлините проблясват.

Ох, колко е приятно,

как те те омайват.

 

Спасението се приближава,

краят му се вижда.

Нека Дяволът ме наблюдава,

нека ми завижда.

 

Да завижда за омразата,

да завижда за възможността.

Ох, приятен е животът,

когато пред теб коленичи Бога.

 

Пребит, измъчен,

пречупен.

За милост се моли,

пречупен.

А в моето ухо

Дявола тихо шепти.

Давай, не спирай,

справедливост раздай ти.

 

Острието е опряло

в артерията мека.

С полвин усмивка гледам Бога,

виждам аз човека.

 

С омраза бавно плъзгам,

подтикван от лудостта.

Но някой в мен се там обажда,

да не би да е жива съвестта.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...