Кулминация

Половин усмивка,

четвърт съзаклятие.

Кратката дума

вечно е проклятие.

През Дантевия ад преминах,

душата ти спасих.

В борбата с Луцифер

живота преоткрих.

Сега чистилището бродя,

теб търся там.

Но защо не те намирам,

проклет ли съм да бъда сам.

Погледнах към небесата,

видях те там, до Бога.

Усетих омразата,

изпаднах в тревога.

Лекарството забрава,

което ме лекува.

В оръжие се превръща,

докато се пропуква.

Парчета се разхвърчат,

светлините проблясват.

Ох, колко е приятно,

как те те омайват.

Спасението се приближава,

краят му се вижда.

Нека Дяволът ме наблюдава,

нека ми завижда.

Да завижда за омразата,

да завижда за възможността.

Ох, приятен е животът,

когато пред теб коленичи Бога.

Пребит, измъчен,

пречупен.

За милост се моли,

пречупен.

А в моето ухо

Дявола тихо шепти.

Давай, не спирай,

справедливост раздай ти.

Острието е опряло

в артерията мека.

С полвин усмивка гледам Бога,

виждам аз човека.

С омраза бавно плъзгам,

подтикван от лудостта.

Но някой в мен се там обажда,

да не би да е жива съвестта.