18 янв. 2022 г., 00:50  

Курсове

729 3 7

Асансьорът отнася нагоре

добрите ти намерения,

изоставам с етаж, даже два,

няма да ги броя...

Натоварена с пълни торби,

изкачвам съмнения,

не от вчера–

откакто прогледнах ги трупам

по джобовете на любовта.

 

Стига филми, посипваш с вода

въглените на огъня.

Предпазливи сме, става въпрос

за парцалки и кукли,

а ни гледат деца.

Тежестта в коленете ме дърпа назад,

етажите нямат ли свършване,

задухът на дробовете 

издига защитна стена.

 

Още колко ли курса ще правиш,

докато достигнеш до себе си,

на кое ли течение бързо

не противостоях.

Забави леко крачка,

поспри и огледай се–

приземи ни животът,

спечелили тромб по кръвта.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....