18 янв. 2022 г., 00:50  

Курсове

732 3 7

Асансьорът отнася нагоре

добрите ти намерения,

изоставам с етаж, даже два,

няма да ги броя...

Натоварена с пълни торби,

изкачвам съмнения,

не от вчера–

откакто прогледнах ги трупам

по джобовете на любовта.

 

Стига филми, посипваш с вода

въглените на огъня.

Предпазливи сме, става въпрос

за парцалки и кукли,

а ни гледат деца.

Тежестта в коленете ме дърпа назад,

етажите нямат ли свършване,

задухът на дробовете 

издига защитна стена.

 

Още колко ли курса ще правиш,

докато достигнеш до себе си,

на кое ли течение бързо

не противостоях.

Забави леко крачка,

поспри и огледай се–

приземи ни животът,

спечелили тромб по кръвта.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...