18 ene 2022, 0:50  

Курсове

730 3 7

Асансьорът отнася нагоре

добрите ти намерения,

изоставам с етаж, даже два,

няма да ги броя...

Натоварена с пълни торби,

изкачвам съмнения,

не от вчера–

откакто прогледнах ги трупам

по джобовете на любовта.

 

Стига филми, посипваш с вода

въглените на огъня.

Предпазливи сме, става въпрос

за парцалки и кукли,

а ни гледат деца.

Тежестта в коленете ме дърпа назад,

етажите нямат ли свършване,

задухът на дробовете 

издига защитна стена.

 

Още колко ли курса ще правиш,

докато достигнеш до себе си,

на кое ли течение бързо

не противостоях.

Забави леко крачка,

поспри и огледай се–

приземи ни животът,

спечелили тромб по кръвта.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...