Курсове
Асансьорът отнася нагоре
добрите ти намерения,
изоставам с етаж, даже два,
няма да ги броя...
Натоварена с пълни торби,
изкачвам съмнения,
не от вчера–
откакто прогледнах ги трупам
по джобовете на любовта.
Стига филми, посипваш с вода
въглените на огъня.
Предпазливи сме, става въпрос
за парцалки и кукли,
а ни гледат деца.
Тежестта в коленете ме дърпа назад,
етажите нямат ли свършване,
задухът на дробовете
издига защитна стена.
Още колко ли курса ще правиш,
докато достигнеш до себе си,
на кое ли течение бързо
не противостоях.
Забави леко крачка,
поспри и огледай се–
приземи ни животът,
спечелили тромб по кръвта.
© Светличка All rights reserved.
