Квартира
Днес реших да изгоня хазяите.
Моят стих ще ни бъде квартира.
Заповядай, свободни са стаите.
Даже може да пием по бира.
Не държа да е нещо специално.
Не обличай най-новата риза.
И така ме привличаш. Фатално!
Като дойдеш, събуй се и влизай.
Има чехли за теб. До вратата.
Между другото, тя е отворена.
Аз ще сложа набързо халата
и ще спусна навсякъде щорите.
А пък после... За после не зная.
Предполагам не ти се прибира.
Стой, докато се върнат хазяите
и ще мисля за нова квартира.
Моят стих ще ни бъде квартира.
Заповядай, свободни са стаите.
Даже може да пием по бира.
Не държа да е нещо специално.
Не обличай най-новата риза.
И така ме привличаш. Фатално!
Като дойдеш, събуй се и влизай.
Има чехли за теб. До вратата.
Между другото, тя е отворена.
Аз ще сложа набързо халата
и ще спусна навсякъде щорите.
А пък после... За после не зная.
Предполагам не ти се прибира.
Стой, докато се върнат хазяите
и ще мисля за нова квартира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
Чаровница!!!
