31 июл. 2012 г., 12:24

Къде е дъното?

876 0 3

Потъвах бавно в мрачните води,

потъвах и мрак изпълни моите очи.

Потъвах и в студ скова се моята душа,

потъвах като изгубено дете в самота

и нийде аз не виждах спасителна ръка.

 

Изгубена в сенките на сивотата,

живот, изпълнен с предателство и лицемерие,

потъвах и не виждах светлината

на свят, изпълнен с обич и доверие.

 

Къде е дъното?

Макар и мрачно, то ще е опора,

където аз ще мога да поспра,

и всичко случващо се да премисля,

и пак да излекувам моята душа.

 

Като трамплин ще бъде дъното за мен,

там ще намеря сили аз да се отърся

от всичко, що възпира моята душа

и своя път към светлината ще открия.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...