31.07.2012 г., 12:24

Къде е дъното?

871 0 3

Потъвах бавно в мрачните води,

потъвах и мрак изпълни моите очи.

Потъвах и в студ скова се моята душа,

потъвах като изгубено дете в самота

и нийде аз не виждах спасителна ръка.

 

Изгубена в сенките на сивотата,

живот, изпълнен с предателство и лицемерие,

потъвах и не виждах светлината

на свят, изпълнен с обич и доверие.

 

Къде е дъното?

Макар и мрачно, то ще е опора,

където аз ще мога да поспра,

и всичко случващо се да премисля,

и пак да излекувам моята душа.

 

Като трамплин ще бъде дъното за мен,

там ще намеря сили аз да се отърся

от всичко, що възпира моята душа

и своя път към светлината ще открия.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...