31 jul 2012, 12:24

Къде е дъното?

  Poesía » Otra
868 0 3

Потъвах бавно в мрачните води,

потъвах и мрак изпълни моите очи.

Потъвах и в студ скова се моята душа,

потъвах като изгубено дете в самота

и нийде аз не виждах спасителна ръка.

 

Изгубена в сенките на сивотата,

живот, изпълнен с предателство и лицемерие,

потъвах и не виждах светлината

на свят, изпълнен с обич и доверие.

 

Къде е дъното?

Макар и мрачно, то ще е опора,

където аз ще мога да поспра,

и всичко случващо се да премисля,

и пак да излекувам моята душа.

 

Като трамплин ще бъде дъното за мен,

там ще намеря сили аз да се отърся

от всичко, що възпира моята душа

и своя път към светлината ще открия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...