31 jul 2012, 12:24

Къде е дъното?

  Poesía » Otra
872 0 3

Потъвах бавно в мрачните води,

потъвах и мрак изпълни моите очи.

Потъвах и в студ скова се моята душа,

потъвах като изгубено дете в самота

и нийде аз не виждах спасителна ръка.

 

Изгубена в сенките на сивотата,

живот, изпълнен с предателство и лицемерие,

потъвах и не виждах светлината

на свят, изпълнен с обич и доверие.

 

Къде е дъното?

Макар и мрачно, то ще е опора,

където аз ще мога да поспра,

и всичко случващо се да премисля,

и пак да излекувам моята душа.

 

Като трамплин ще бъде дъното за мен,

там ще намеря сили аз да се отърся

от всичко, що възпира моята душа

и своя път към светлината ще открия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...