31 jul 2012, 12:24

Къде е дъното?

  Poesía » Otra
877 0 3

Потъвах бавно в мрачните води,

потъвах и мрак изпълни моите очи.

Потъвах и в студ скова се моята душа,

потъвах като изгубено дете в самота

и нийде аз не виждах спасителна ръка.

 

Изгубена в сенките на сивотата,

живот, изпълнен с предателство и лицемерие,

потъвах и не виждах светлината

на свят, изпълнен с обич и доверие.

 

Къде е дъното?

Макар и мрачно, то ще е опора,

където аз ще мога да поспра,

и всичко случващо се да премисля,

и пак да излекувам моята душа.

 

Като трамплин ще бъде дъното за мен,

там ще намеря сили аз да се отърся

от всичко, що възпира моята душа

и своя път към светлината ще открия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...