1 сент. 2016 г., 23:55

Къде е лицето ми

542 3 3

Овца, разпръсната козина
по звездите
очи, наказани
в стих
и малко мечти
къде е сърцето ми
дали е пуловер
където лицето ми
пада във стих
мята въжето си
клуп и звезди
но аз съм облечена
малко сълзи
неми от тичане
всички следи
падат с луните си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Лицето е там където иска да го видят.Невероятен изказ.
    Поздрав от мен!
  • Изненадваща образност и висока динамика са вплетени в този поетичен текст. Впечатлен съм и отново поставям творбата ти в Любими, Йоана. Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...