1 сент. 2016 г., 23:55

Къде е лицето ми

Поэзия

541 3 3

Овца, разпръсната козина
по звездите
очи, наказани
в стих
и малко мечти
къде е сърцето ми
дали е пуловер
където лицето ми
пада във стих
мята въжето си
клуп и звезди
но аз съм облечена
малко сълзи
неми от тичане
всички следи
падат с луните си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Благодаря ви!

2016-09-14T01:02:41+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Лицето е там където иска да го видят.Невероятен изказ.
Поздрав от мен!

2016-09-02T23:37:33+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Изненадваща образност и висока динамика са вплетени в този поетичен текст. Впечатлен съм и отново поставям творбата ти в Любими, Йоана. Поздрав!

2016-09-02T00:47:39+03:00

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0