1 sept 2016, 23:55

Къде е лицето ми

  Poesía
543 3 3

Овца, разпръсната козина
по звездите
очи, наказани
в стих
и малко мечти
къде е сърцето ми
дали е пуловер
където лицето ми
пада във стих
мята въжето си
клуп и звезди
но аз съм облечена
малко сълзи
неми от тичане
всички следи
падат с луните си

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Лицето е там където иска да го видят.Невероятен изказ.
    Поздрав от мен!
  • Изненадваща образност и висока динамика са вплетени в този поетичен текст. Впечатлен съм и отново поставям творбата ти в Любими, Йоана. Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...