Къде е любовта...?
Обичам те, но нямам сили
да издържа на този ад
и болката във сълзи ме облива...
не знам, защо съм в този гаден свят.
Не виждам смисъл да се боря
за моите искрени мечти.
Сега съм просто аз дърво без корен,
отчаян просяк на лъжи.
Нии свикнали сме да сме двама
и борим се със гадния живот
кат' брат ме чувстваш -
друго няма...
къде отиде нашата любов...?
А искам ти да си щастлива
и тази съвест просто да умре,
а нашите спомени да си отидат,
да гният в ада щом така е по-добре.
© Дейвид Цанев Все права защищены