Къде е любовта...?

Обичам те, но нямам сили 

да издържа на този ад 

и болката във сълзи ме облива...

не знам, защо съм в този гаден свят.

Не виждам смисъл да се боря 

за моите искрени мечти.

Сега съм просто аз дърво без корен,

отчаян просяк на лъжи.

Нии свикнали сме да сме двама 

и борим се със гадния живот 

кат' брат ме чувстваш -

друго няма...

къде отиде нашата любов...?

А искам ти да си щастлива

и тази съвест просто да умре, 

а нашите спомени да си отидат,

да гният в ада щом така е по-добре.