19 апр. 2008 г., 09:04

Къде отиваш?

1.1K 0 1
Къде отиваш?

Къде отиваш, когато всичко си отива?
Къде опора търсиш в този свят?
Истината за теб е ясна.
Живея, вярвам и умирам ей така...
Защо за теб науката е всичко?
Защо за теб нищо не е тъй просто?
Той е казал: „Само вярвай,
Аз живота ти ще променя.”
 
Спомняш ли си всеки миг, когато
Той живота си за теб е дал,
че за да не се изгубиш,
да не затънеш в мръсната кал,
Той с кръвта си теб очисти,
живота си дари за теб,
грехове на целий свят понесе,
но ти нехаеш, грешнико безумен!

 Защо ти не го приемеш?
„Като децата” - казва Той.
Защо душата ти, Адамова, човешка,
заличила е вярата във Бога свой?
И ти, човеко, тъй объркан, горделив, недоверчив
Защо не търсиш утеха в неговия мир?
Обърни се към Него и няма да сгрешиш
Обърни се и той със съвършения мир и любов ще те дари.

Защо те моля тъй усърдно? Е, ти сам реши. . .
Но един живот е твърде кратък ,
а времето ни лети ли, лети!
Търси усърдно, клетнико,
лицето на Създателя си свой,
защото времето е близо,
а краят писнал, е зловещ. . .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Търси усърдно, клетнико,
    лицето на Създателя си свой,
    защото времето е близо,
    а краят писнал, е зловещ. . .

    Много хубаво е написано, въпреки, че не съм вярващ! Стихотворението ти е многоооо доброоооо!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...