Къде са

Поэзия » Другая

373 0 1

Къде са стъпките? Вървяхме ги боси,

душата изтривах с горчиви сълзи.

Всеки в душата по нещо си носи,

кой ли ще каже какво ме грози?

Къде са усмивките? Бяхме добри.

Гледахме гордо! Живот с мечти.

Всичко в сърцата къде се затри?

Вярата кой и къде ни запрати?

Къде са децата? Кой ги прокуди?

От бащини къщи. Къде са, кажи?

Всеки в душата дълго се чуди,

сърцето за тях тъжи ли, тъжи.

В.Й. 18.11.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Тъжно стихотворение. Бих го определил като стихотворение на печалните констатации с общовалидност за почти цялата изтерзана българска нация. Но не можем да се правим на ощипани невести и да не признаем, че особено след 10 ноември 1989г. имахме възможност, чрез масово участие в демократичните процеси, да насочим съдбата си в по-добро русло. Уви, държим се масово като добичета подкарани на заколение, примирени с неизбежното, а една част бих нарекъл плъхове, които панически напускат потъващия кораб. Хареса ми краткия ти, но убедителен текст, Василе! Имам само една незначителна техническа препоръка - в ред 5 отдолу нагоре, да се замени "прати" със "запрати".
При желание от твоя страна, разбира се. Весели празници!

2015-11-21T00:02:06+02:00