Nov 20, 2015, 11:51 PM  

Къде са

  Poetry » Other
378 0 1

Къде са стъпките? Вървяхме ги боси,

душата  изтривах с горчиви сълзи.

Всеки в душата по нещо си носи,

кой ли ще каже какво ме грози?

Къде са усмивките? Бяхме добри.

Гледахме гордо! Живот с мечти.

Всичко в сърцата къде се затри?

Вярата кой и къде ни запрати?

Къде са децата? Кой ги прокуди?

От бащини къщи. Къде са, кажи?

Всеки в душата дълго се чуди,

сърцето за тях тъжи ли, тъжи.

                                         В.Й. 18.11.2015г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно стихотворение. Бих го определил като стихотворение на печалните констатации с общовалидност за почти цялата изтерзана българска нация. Но не можем да се правим на ощипани невести и да не признаем, че особено след 10 ноември 1989г. имахме възможност, чрез масово участие в демократичните процеси, да насочим съдбата си в по-добро русло. Уви, държим се масово като добичета подкарани на заколение, примирени с неизбежното, а една част бих нарекъл плъхове, които панически напускат потъващия кораб. Хареса ми краткия ти, но убедителен текст, Василе! Имам само една незначителна техническа препоръка - в ред 5 отдолу нагоре, да се замени "прати" със "запрати".
    При желание от твоя страна, разбира се. Весели празници!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...