Къде са стъпките? Вървяхме ги боси,
душата изтривах с горчиви сълзи.
Всеки в душата по нещо си носи,
кой ли ще каже какво ме грози?
Къде са усмивките? Бяхме добри.
Гледахме гордо! Живот с мечти.
Всичко в сърцата къде се затри?
Вярата кой и къде ни запрати?
Къде са децата? Кой ги прокуди?
От бащини къщи. Къде са, кажи?
Всеки в душата дълго се чуди,
сърцето за тях тъжи ли, тъжи. ...