26 янв. 2006 г., 19:47

КЪДЕ СИ 

  Поэзия
4.8 / 6
912 0 4
Къде си,питам тишината,
която сплита сребърни въжета,
на възел нежно ги пристяга,
а после чака своя улов.
Улавя самотата на нощта,
обвита в призрачна мъгла,
надеждно леко я докосва,
а после тихо си отива.
Тогава в нощ такава,
тайнствена неустоима,
прогонен е съня до утринта,
от сенки-спомени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »