КЪДЕ СИ
Къде си,питам тишината,
която сплита сребърни въжета,
на възел нежно ги пристяга,
а после чака своя улов.
Улавя самотата на нощта,
обвита в призрачна мъгла,
надеждно леко я докосва,
а после тихо си отива.
Тогава в нощ такава,
тайнствена неустоима,
прогонен е съня до утринта,
от сенки-спомени
от мислите, които
с мен заспиват и се будят,
а понякога будуват.
Но иде утро, а очите се затварят,
уморени се слепват клепачи,
ала в просъница вече едва
пак питам-къде си.
Тогава те виждам пред мен,
тогава дочувам гласа ти
и взирам се жадно във теб,
защото ти идеш в съня ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
