Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jan 26, 2006, 7:47 PM

КЪДЕ СИ 

  Poetry
778 0 4

Къде си,питам тишината,
която сплита сребърни въжета,
на възел нежно ги пристяга,
а после чака своя улов.
Улавя самотата на нощта,
обвита в призрачна мъгла,
надеждно леко я докосва,
а после тихо си отива.
Тогава в нощ такава,
тайнствена неустоима,
прогонен е съня до утринта,
от сенки-спомени
от мислите, които
с мен заспиват и се будят,
а понякога будуват.
Но иде утро, а очите се затварят,
уморени  се слепват клепачи,
ала в просъница вече едва
пак питам-къде си.
Тогава те виждам пред мен,
тогава дочувам гласа ти
и взирам се жадно във теб,
защото ти идеш в съня ми.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??