11 февр. 2012 г., 11:22

Къде си?

932 0 5

Нощ и звезди безброй.
 Море и пясък златен.
Луната нежно се усмихва,
а самотен облак от нейде долита.
Аз стоя на този бряг и чакам теб.
Но теб те няма.
Къде си?
Аз не зная.
И мислиш ли ти за мене
в този късен час?
Сама стоя на този бряг
и само вълните са мой другар.
Море самотно и вълни пенливи,
препускащи в нощта.
А теб те няма.
Къде си ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За нищо,Дени! Но,знаеш ли,няма нито нужда,нито смисъл да продължаваме с коментарите тук,просто защото е нелепо да правим опити да убедим другия в противното,тъй като мненията ни,очевидно,са доста разминаващи се. Нека просто спрем,наистина няма смисъл! Всичко хубаво! :*
  • Всяко едно мое творение е излязло от сърцето ми.Всеки е свободен да изразява чувствата си както реши - било с поезия , разказ , поема , роман и така нататък. А на Вас Мев Джоунс като не Ви допада не го четете.Всяко стихотворение си има свой читател. На едни ще им хареса , а на други не. Мария благодаря ти за подкрепата.
  • Това е раздел ПОЕЗИЯ.
    Това НЕ Е кошче за душевни отпадъци, личен дневник, или блог за стари градски песни.
    Това, че сайта се казва откровения, не значи, че въпросните откровения не трябва да са - в случая - поезия.
    Вярно, имате право да си пишете кавито искате простотии, дето ви дойдат отвътре (те и определени физиологични нужди идват "отвътре" - аз обаче имам правото да ви кажа право в очите истината. Колкото и да не ви изнася.

    А това, че има такива, дето го смятат за ОРИГИНАЛНО, не показва нищо друго, освен собственото им безхаберие и ограничена, АМА МНОГО ОГРАНИЧЕНА поетична култура.

  • Аз мисля,че е оригинално! Имам в предвид,че сайтът ненапразно се казва "Откровения" - ние можем и имаме правото да пишем каквото ни дойде отвътре,дори то да звучи банално/клиширано. Така го е почувствала,така го е написала. Браво!
  • Отличен пример за това как не трябва да се пише!
    Немощен напън и присядащи, изтъркани шаблони.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...