11.02.2012 г., 11:22

Къде си?

934 0 5

Нощ и звезди безброй.
 Море и пясък златен.
Луната нежно се усмихва,
а самотен облак от нейде долита.
Аз стоя на този бряг и чакам теб.
Но теб те няма.
Къде си?
Аз не зная.
И мислиш ли ти за мене
в този късен час?
Сама стоя на този бряг
и само вълните са мой другар.
Море самотно и вълни пенливи,
препускащи в нощта.
А теб те няма.
Къде си ти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За нищо,Дени! Но,знаеш ли,няма нито нужда,нито смисъл да продължаваме с коментарите тук,просто защото е нелепо да правим опити да убедим другия в противното,тъй като мненията ни,очевидно,са доста разминаващи се. Нека просто спрем,наистина няма смисъл! Всичко хубаво! :*
  • Всяко едно мое творение е излязло от сърцето ми.Всеки е свободен да изразява чувствата си както реши - било с поезия , разказ , поема , роман и така нататък. А на Вас Мев Джоунс като не Ви допада не го четете.Всяко стихотворение си има свой читател. На едни ще им хареса , а на други не. Мария благодаря ти за подкрепата.
  • Това е раздел ПОЕЗИЯ.
    Това НЕ Е кошче за душевни отпадъци, личен дневник, или блог за стари градски песни.
    Това, че сайта се казва откровения, не значи, че въпросните откровения не трябва да са - в случая - поезия.
    Вярно, имате право да си пишете кавито искате простотии, дето ви дойдат отвътре (те и определени физиологични нужди идват "отвътре" - аз обаче имам правото да ви кажа право в очите истината. Колкото и да не ви изнася.

    А това, че има такива, дето го смятат за ОРИГИНАЛНО, не показва нищо друго, освен собственото им безхаберие и ограничена, АМА МНОГО ОГРАНИЧЕНА поетична култура.

  • Аз мисля,че е оригинално! Имам в предвид,че сайтът ненапразно се казва "Откровения" - ние можем и имаме правото да пишем каквото ни дойде отвътре,дори то да звучи банално/клиширано. Така го е почувствала,така го е написала. Браво!
  • Отличен пример за това как не трябва да се пише!
    Немощен напън и присядащи, изтъркани шаблони.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...