11 feb 2012, 11:22

Къде си?

935 0 5

Нощ и звезди безброй.
 Море и пясък златен.
Луната нежно се усмихва,
а самотен облак от нейде долита.
Аз стоя на този бряг и чакам теб.
Но теб те няма.
Къде си?
Аз не зная.
И мислиш ли ти за мене
в този късен час?
Сама стоя на този бряг
и само вълните са мой другар.
Море самотно и вълни пенливи,
препускащи в нощта.
А теб те няма.
Къде си ти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За нищо,Дени! Но,знаеш ли,няма нито нужда,нито смисъл да продължаваме с коментарите тук,просто защото е нелепо да правим опити да убедим другия в противното,тъй като мненията ни,очевидно,са доста разминаващи се. Нека просто спрем,наистина няма смисъл! Всичко хубаво! :*
  • Всяко едно мое творение е излязло от сърцето ми.Всеки е свободен да изразява чувствата си както реши - било с поезия , разказ , поема , роман и така нататък. А на Вас Мев Джоунс като не Ви допада не го четете.Всяко стихотворение си има свой читател. На едни ще им хареса , а на други не. Мария благодаря ти за подкрепата.
  • Това е раздел ПОЕЗИЯ.
    Това НЕ Е кошче за душевни отпадъци, личен дневник, или блог за стари градски песни.
    Това, че сайта се казва откровения, не значи, че въпросните откровения не трябва да са - в случая - поезия.
    Вярно, имате право да си пишете кавито искате простотии, дето ви дойдат отвътре (те и определени физиологични нужди идват "отвътре" - аз обаче имам правото да ви кажа право в очите истината. Колкото и да не ви изнася.

    А това, че има такива, дето го смятат за ОРИГИНАЛНО, не показва нищо друго, освен собственото им безхаберие и ограничена, АМА МНОГО ОГРАНИЧЕНА поетична култура.

  • Аз мисля,че е оригинално! Имам в предвид,че сайтът ненапразно се казва "Откровения" - ние можем и имаме правото да пишем каквото ни дойде отвътре,дори то да звучи банално/клиширано. Така го е почувствала,така го е написала. Браво!
  • Отличен пример за това как не трябва да се пише!
    Немощен напън и присядащи, изтъркани шаблони.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...