Къде си, майко...
Кажи ми, майко, що да сторя,
като нямам аз едничка вече опора?
Като любовта ми вярна ме предаде,
и в сърце ми тежък камък остави.
Като приятелите верни обърнаха ми гръб
и няма на кой аз да споделя тежката си скръб.
Роднини имам, а чувствам се сирак.
Пари си имам, а чувствам се... бедняк.
Сърцето, майко, ми е празно.
Душата, майко, ме боли.
Лъжата как тъй лесно се прощава,
болката как тъй лесно да минава?
На очите му аз до болка вярвах.
Обичам го, а доверието в него си изгубих.
Научи ме, майко, как всичко да прощавам...
Защо те няма, майко, с тебе да говоря,
а мъча се със тези редове.
Че от лъжата болката убива ми сърцето
и умирам ден след ден.
Как отново в него да повярвам,
как да го погледна и да му простя?
Че доверието, казват, се гради с години,
а за секунди само се руши...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива Громкова Все права защищены
а все още не съм се отделила от семейството си,на 17 съм почти,но..съм отделена от майка си и живея с баща си.Както се досещате..за едно момиче не е лесно 
