Къде сте, приятели
Къде сте днеска, нявгашни другари,
момчета и момичета добри,
във спомените пак ви виждам млади -
с коси развети, с грейнали очи.
С тела изправени като тополи,
с походки на елени и сърни,
понесли, като всички млади хора,
в душите си стремежи и мечти.
Забързани по прашните пътеки
към рудници, заводи и бразди,
че имаше там работа за всеки,
със честен труд печелехте пари!
Не блазнеха ви долари и злато,
луксозни стоки, западни коли,
душите ви се пълнеха богато
с надежди за красиви бъднини.
Щастливи бяхте щом до свойто рамо
усещахте другаря да върви,
ръка протягахте тогава само,
щом някой трябва да се подкрепи.
Но колко ли от вас са още живи
и колко имат топъл дом и хляб,
а иска ми се пак да сте щастливи
в объркания ред на този свят.
Седя сама във стаята си тиха,
изричам имената ви наред,
другари мои, що със труд градихте
живот щастлив да има занапред.
Къде сте днеска, нявгашни другари,
дано сте здрави и не сте сами.
Вий, днешни беловласи пенсионери,
бъдете с гордо вдигнати глави!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ракина Радева Все права защищены
