Къде в нас се ражда красотата?
Аз търсих любов в нежни лица.
Красота, изпълнена в женски тела
и физическо привличане,
и плътска наслада.
За мен всичко беше външния вид.
И за мен беше целия жар.
Аз не виждах нищо дълбоко в теб.
Не красота, а празни огнени очи
и физическо привличане,
и фалшиво наивно обичане,
и ти за мен бе просто кукла.
Можеше само да стоиш и да гледаш.
(Тук стоиш, тук стоиш,
все в моя ум стоиш,
все в моя ум сама стоиш.)
Кажи, къде в нас се ражда красотата?
Къде твоите очи намират любов?
Аз съм просто човек, живеещ на Земята...
Аз търсих любов в оформена външност.
Красота, тъй променяща се мъчно
и физическо привличане,
и твоята осанка цъфтяща,
за промяна на това обичане
и любовта бе незряща...
Аз не виждах нищо освен обвивката.
Ти бе празна опаковка от жена
и тялото ти привлича,
и всички други го искат.
Ти бе огън, горящ дори във вода,
ти можеше да ме изпепелиш.
(Тук стоиш, тук стоиш,
все в моя ум стоиш,
все в моя ум сама стоиш.)
Кажи, какво да обичам в теб, жената?
Дали за промяна ще съм готов?
Отново за нас - напрежението и искрата.
Не, време е да продължа напред,
затварям очите си и започвам да търся.
Ако отново срещна жена като теб,
ще знам, че нищо не ни свързва.
(тук стоиш...)
Време е да се подобря откъм ума,
не обичам с очи, а със сърце.
Ако отново срещна само красива жена,
ще знам, че мога да превъзмогна мен.
(сега сама стоиш...)
Кажи, къде в нас се ражда красотата?
Къде твоите очи намират любов?
Аз съм просто човек, живеещ на Земята...
Кажи, какво да обичам в теб, жената?
Дали за промяна ще съм готов?
Отново за нас - напрежението и искрата...
Красота, изпълнена в женски тела
и физическо привличане,
и плътска наслада.
За мен всичко беше външния вид.
И за мен беше целия жар.
Аз не виждах нищо дълбоко в теб.
Не красота, а празни огнени очи
и физическо привличане,
и фалшиво наивно обичане,
и ти за мен бе просто кукла.
Можеше само да стоиш и да гледаш.
(Тук стоиш, тук стоиш,
все в моя ум стоиш,
все в моя ум сама стоиш.)
Кажи, къде в нас се ражда красотата?
Къде твоите очи намират любов?
Аз съм просто човек, живеещ на Земята...
Аз търсих любов в оформена външност.
Красота, тъй променяща се мъчно
и физическо привличане,
и твоята осанка цъфтяща,
за промяна на това обичане
и любовта бе незряща...
Аз не виждах нищо освен обвивката.
Ти бе празна опаковка от жена
и тялото ти привлича,
и всички други го искат.
Ти бе огън, горящ дори във вода,
ти можеше да ме изпепелиш.
(Тук стоиш, тук стоиш,
все в моя ум стоиш,
все в моя ум сама стоиш.)
Кажи, какво да обичам в теб, жената?
Дали за промяна ще съм готов?
Отново за нас - напрежението и искрата.
Не, време е да продължа напред,
затварям очите си и започвам да търся.
Ако отново срещна жена като теб,
ще знам, че нищо не ни свързва.
(тук стоиш...)
Време е да се подобря откъм ума,
не обичам с очи, а със сърце.
Ако отново срещна само красива жена,
ще знам, че мога да превъзмогна мен.
(сега сама стоиш...)
Кажи, къде в нас се ражда красотата?
Къде твоите очи намират любов?
Аз съм просто човек, живеещ на Земята...
Кажи, какво да обичам в теб, жената?
Дали за промяна ще съм готов?
Отново за нас - напрежението и искрата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Андонов Все права защищены
