- с цялата ми обич
защото винаги ще бъдеш част от мен
качи ме на влака
настани ме във купе
за двама
и прати ме нанякъде
и нека те няма
а само мракът
на празното отсреща място
да е най-дълбоката и
най-отровната ми рана
махни се от мене
тръгни си
ампутирай от ума ми
всички свои слънчеви усмивки
спри и всяка моя клетка да разяждаш
и взривове
и ужаси
и хаос в спомените мои да пораждаш
нека да не ме боли от теб
и от тебе аз да не умирам
и нека твоят мирис всичко в мен
да не убива
ако пожелаеш ограби ме
вземи ми думите
и мислите
и въздуха
и всичко
и нека без тебе
най-сетне спокойно
да мога да дишам
а после
щом себе си от мен
напълно изтриеш
и всички наши погледи
някъде далече скриеш
настрой наново мисълта ми
и моля те
чакай ме там
където мене да обичаш
обеща ми
© Пламена Недялкова Все права защищены