Sep 24, 2012, 10:42 AM

Където обеща да ме обичаш

  Poetry » Love
744 0 0

- с цялата ми обич

  защото винаги ще бъдеш част от мен

 

качи ме на влака

настани ме във купе

за двама

и прати ме нанякъде

и нека те няма

а само мракът

на празното отсреща място

да е най-дълбоката и

най-отровната ми рана

махни се от мене

тръгни си

ампутирай от ума ми

всички свои слънчеви усмивки

спри и всяка моя клетка да разяждаш

и взривове

и ужаси

и хаос в спомените мои да пораждаш

нека да не ме боли от теб

и от тебе аз да не умирам

и нека твоят мирис всичко в мен

да не убива

ако пожелаеш ограби ме

вземи ми думите

и мислите

и въздуха

и всичко

и нека без тебе

най-сетне спокойно

да мога да дишам

а после

щом себе си от мен

напълно изтриеш

и всички наши погледи

някъде далече скриеш

 

настрой наново мисълта ми

 

и моля те

чакай ме там

където мене да обичаш

обеща ми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....