8 июн. 2006 г., 19:43

Кълн на всепроникващо доверие

728 0 9

 

 

Близостта ти ме привлече
и към тебе полетях -
с дъха си ме съблече
и в душата ти влетях.


Ти почувства топлината
и сърцето ти замря -
в изгрева на чистотата
обща радост загоря.


В милувката невинна
истина една остана -
даже и да бе наивна,
въпросителна една застана...


С полъха на пеперуди,
топлота се породи:
"Чакай, че ще станем луди!" -
каза шеговито ти.


Кълн на всепроникващо доверие
ни обхвана в този миг,
който го приехме за преддверие
на стаения съвместен вик.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Христо!

    Поздрав!
  • С полъха на пеперуди,
    топлота се породи:
    "Чакай, че ще станем луди!"-
    каза шеговито ти.

    Тези думи ми напомниха важен момент от моя живот. Поздрави за стихът!!!

  • Здравей, Златке!

    Един мъдрец, с когото обичах да се срещам казваше:"Валери, твоята поезия има един сериозен недостатък - кара ме да мисля!"

    Поздрав!
  • Такава лудост, дай Боже, всекиму, Валери. И всекиму "всепроникващо доверие". Много ми хареса, но и ме накара да се замисля.

  • Здравей, Гергана!

    Съгласен съм с теб!

    Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...