19 дек. 2015 г., 19:32

Кълнче светлина

1.1K 0 0

Превърнахме се в артефакти на съвремието,
мъртвее в нас любовният живец
и стърже тишината на съмнението
в акордите на вечния щурец.

Захвърлихме очите си във равнодушие...
Ужасно ни е страх да сме добри.
Копаем си спокойствието тъй послушно
и крием в сън несбъднати мечти.

Говорим важно на език от чужди мнения,
но вратовръзките ни са парчета гняв.
С банкноти плащаме за своето спасение,
а дяволът ни винаги е прав.

И страдаме във благородните си чувства мислено.
Човешкото се буди в плача на вина.
Из този грешен свят е скрита истината
във кълнчето от капка светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...