10 июн. 2011 г., 22:20

Към

866 0 9

 

                

 

Наздраве и бъди щастлива!

Примамлив сън ме дърпаше насам.

Дойдох за миг. Дойдох и си отивам

отново сам. Отново сам.

 

Не ме задържай, не – напразно!

Проблемът е, че твърде закъснях.

Премествам се в графата  „разни”,

където и до днес си бях.

 

Накрая все изпускам влака.

Играя шут в най-тъжния  комикс.

Известно ми е, че Харон ме чака

край фара на брега на Стикс.

 

Тъгувам. Адски ми е криво.

Развявам паяжини от мъгла.

И всяка нощ танцуват самодиви

в най-лудото ми амплоа.

 

И явно е ненужно да те будя.

И явно кръста сам ще понеса.

Но тръгвам. Няма да се случи чудо,

защото няма чудеса.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...