КЪМ БРАТ МИ

Готови са твойте крила

за полета пръв, неуверен.

Политай над прашни поля,

над въздуха – тежък и скверен,

към въздух – пречист и химерен, –

високо – на светли крила!

Политай! Животът зове

да гониш далечни химери,

да гониш мечти-ветрове,

дордето утеха намери

душата, която трепери

и чупи навред ледове!

Проскърцвай със зъби и псувай,

че този живот – неправдив, –

е жалък и нищо не струва,

и винаги в нещо е крив…

Търси безотказно мотив,

търси и недей го умува!

Бори се свирепо с живота

и следвай мечтите си ти;

носи си самичък хомота,

надянат на твойте плещѝ!

И храбро-уверен лети

по пътя на свойта Голгота!