Към друго време
И ето, пак се зазори, отлитна здрач.
Клепачите са будни чанове, звънят.
През облаци в едно със птиците летят
да стигнат синева, за да превръщат
полетите от миражи във безкрайност.
И къпят със роса на утринна омара
очите си в света на светла тайнственост,
където щастието миг е от любов и вяра...
Две длани, сбрали устрема на птици,
отмиват дъждовете тъмни и очакват
надежда върху пухените облаци,
във шепи стиснали живота си, и вярват,
че сиянието може да ги отнесе във свят,
където няма болка, за да долюбят
крилатите мечти и да сънуват...
Когато се събудят в далечно измерение,
ще се превърнат във душа на ангел.
Не може никой нищичко да вземе
от този свят, пътувайки към друго време.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
