13 нояб. 2014 г., 17:55

Към моята истинска Обич

1K 0 2

Събуждам се с въпросите „Защо?”

и отговор едва ли ще получа, 

а смътното предчувствие в мен стои

и пак с въпросите ме мъчи!!!

 

Нима си мислиш, че спестяваш ми тъга!?

Нима си мислиш, че ще мина като вятър!?

Защо ли ти до днес не си разбрал,

че ти си щастието в мен,

частицата живот останал!!!

 

Научи ме да виждам красота,

дори и там където не поглеждах.

Научи ме да чувам красота,

дори където всичко си мълчеше.

 

Научи ме какво е Любовта

от  нежна преданост на Обич изтъкана!!!

Научи ме да виждам в себе си това,

което никога не бях видяла!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Почти не публикувам вече, просто защото всичко е свързано със състоянието ми и все едно стоя гола пред всички.
  • Много хубав и влюбен стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...