Nov 13, 2014, 5:55 PM

Към моята истинска Обич

  Poetry » Love
1K 0 2

Събуждам се с въпросите „Защо?”

и отговор едва ли ще получа, 

а смътното предчувствие в мен стои

и пак с въпросите ме мъчи!!!

 

Нима си мислиш, че спестяваш ми тъга!?

Нима си мислиш, че ще мина като вятър!?

Защо ли ти до днес не си разбрал,

че ти си щастието в мен,

частицата живот останал!!!

 

Научи ме да виждам красота,

дори и там където не поглеждах.

Научи ме да чувам красота,

дори където всичко си мълчеше.

 

Научи ме какво е Любовта

от  нежна преданост на Обич изтъкана!!!

Научи ме да виждам в себе си това,

което никога не бях видяла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инци All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Почти не публикувам вече, просто защото всичко е свързано със състоянието ми и все едно стоя гола пред всички.
  • Много хубав и влюбен стих!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...