Nov 13, 2014, 5:55 PM

Към моята истинска Обич

  Poetry » Love
1K 0 2

Събуждам се с въпросите „Защо?”

и отговор едва ли ще получа, 

а смътното предчувствие в мен стои

и пак с въпросите ме мъчи!!!

 

Нима си мислиш, че спестяваш ми тъга!?

Нима си мислиш, че ще мина като вятър!?

Защо ли ти до днес не си разбрал,

че ти си щастието в мен,

частицата живот останал!!!

 

Научи ме да виждам красота,

дори и там където не поглеждах.

Научи ме да чувам красота,

дори където всичко си мълчеше.

 

Научи ме какво е Любовта

от  нежна преданост на Обич изтъкана!!!

Научи ме да виждам в себе си това,

което никога не бях видяла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инци All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Почти не публикувам вече, просто защото всичко е свързано със състоянието ми и все едно стоя гола пред всички.
  • Много хубав и влюбен стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...