Към моята истинска Обич
Събуждам се с въпросите „Защо?”
и отговор едва ли ще получа,
а смътното предчувствие в мен стои
и пак с въпросите ме мъчи!!!
Нима си мислиш, че спестяваш ми тъга!?
Нима си мислиш, че ще мина като вятър!?
Защо ли ти до днес не си разбрал,
че ти си щастието в мен,
частицата живот останал!!!
Научи ме да виждам красота,
дори и там където не поглеждах.
Научи ме да чувам красота,
дори където всичко си мълчеше.
Научи ме какво е Любовта
от нежна преданост на Обич изтъкана!!!
Научи ме да виждам в себе си това,
което никога не бях видяла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инци Всички права запазени
