empousa5 (Електра)
30 281
27 июн. 2018 г., 02:09

Към Него 

  Поэзия
1550 9 14

Когато луната се пука без време,

във нощ, във която умират звезди

и споменът мърка в леглото до мене,

във мислите мои отново си ти.

 

Тръгнах отдавна, без спомен за вчера,

потърсих те в нечии чужди очи,

през дните вървях все толкова твоя

и себе си лъгах-ще спре да боли!

 

Вярвах, дъждът ще измие до бяло

всичките чувства останали в мен,

като свещ пред олтара, почти догоряла

продължаваш да светиш със пламък студен.

 

Нарамила кръста си, безпаметно твоя,

отгледала в себе си твойте черти,

когато опитам при теб да се върна

вратата за мен ти добре затвори.

 

Изпий ме до дъно...като чаша с отрова,

всички мостове назад разруши,

защото съм есен-дъждовна и мрачна,

лошото време навън остави.

 

А аз ще приседна на прага, ще чакам,

събрала в сърцето букет от мечти

и циганско лято ще моля да дойде,

смисълът в мене с любов да роди.

© Електра Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??