Когато луната се пука без време,
във нощ, във която умират звезди
и споменът мърка в леглото до мене,
във мислите мои отново си ти.
Тръгнах отдавна, без спомен за вчера,
потърсих те в нечии чужди очи,
през дните вървях все толкова твоя
и себе си лъгах-ще спре да боли!
Вярвах, дъждът ще измие до бяло
всичките чувства останали в мен,
като свещ пред олтара, почти догоряла
продължаваш да светиш със пламък студен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up