Към Него
Когато луната се пука без време,
във нощ, във която умират звезди
и споменът мърка в леглото до мене,
във мислите мои отново си ти.
Тръгнах отдавна, без спомен за вчера,
потърсих те в нечии чужди очи,
през дните вървях все толкова твоя
и себе си лъгах-ще спре да боли!
Вярвах, дъждът ще измие до бяло
всичките чувства останали в мен,
като свещ пред олтара, почти догоряла
продължаваш да светиш със пламък студен.
Нарамила кръста си, безпаметно твоя,
отгледала в себе си твойте черти,
когато опитам при теб да се върна
вратата за мен ти добре затвори.
Изпий ме до дъно...като чаша с отрова,
всички мостове назад разруши,
защото съм есен-дъждовна и мрачна,
лошото време навън остави.
А аз ще приседна на прага, ще чакам,
събрала в сърцето букет от мечти
и циганско лято ще моля да дойде,
смисълът в мене с любов да роди.
© Електра All rights reserved.
