Към себе си*
Танцуваш върху камъни, като бръсначи,
неспирно глезените ти кървят,
очаквайки душата ти да се разкрачи,
дяволите ти не искат да заспят.
И някой зад гърба ти пак се смее,
че днес е глупост да подхождаш със добро,
а скришом, с пясък във очите си, жалее,
че светът бил пълен само с зло.
А ти научи границите да пресичаш,
дори научи как да не боли
и невъзможното да правиш и изричаш
така, че винаги да си оставаш ти.
*Частично по Марк Аврелий.
© Никодим Сертов Все права защищены
Идейност и жива мисъл.
Рядкост,която само ме радва!!!