7 jul 2009, 20:39

Към себе си

  Poesía
1.2K 0 14

Към себе си*

 

Танцуваш върху камъни, като бръсначи,
неспирно глезените ти кървят,
очаквайки душата ти да се разкрачи,
дяволите ти не искат да заспят.

И някой зад гърба ти пак се смее,
че днес е глупост да подхождаш със добро,
а скришом, с пясък във очите си, жалее,
че светът бил пълен само с зло.

А ти научи границите да пресичаш,
дори научи как да не боли
и невъзможното да правиш и изричаш
така, че винаги да си оставаш ти.

 

*Частично по Марк Аврелий.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никодим Сертов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...