7.07.2009 г., 20:39

Към себе си

1.2K 0 14

Към себе си*

 

Танцуваш върху камъни, като бръсначи,
неспирно глезените ти кървят,
очаквайки душата ти да се разкрачи,
дяволите ти не искат да заспят.

И някой зад гърба ти пак се смее,
че днес е глупост да подхождаш със добро,
а скришом, с пясък във очите си, жалее,
че светът бил пълен само с зло.

А ти научи границите да пресичаш,
дори научи как да не боли
и невъзможното да правиш и изричаш
така, че винаги да си оставаш ти.

 

*Частично по Марк Аврелий.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...