Не чуваш ли душата ти как плаче,
залостена от теб зад хиляди врати?
Измъчвана от глад и силна жажда,
на две превита от болката скимти.
А ти обличаш я с одеждите на фалша,
гримираш я със цветовете на лъжата
и гордо като бойно знаме я развяваш,
да покориш със нея света на суетата.
На всеки я предлагаш без угризения,
купуваш с нея власт, богатство и пари.
Без срам разменяш я за своите капризи
и за предателството учиш я да си мълчи. ...