Към сърцето на Май

Поэзия » Другая

636 0 1

Към сърцето на Май
протягат листенца пак розите.
Беше Ад. Беше край...
но до блясък измит във сълзите.

И се ражда началото
с една стара подкова

по устието на времето
зад гърба ми захвърляна...

Детелини за щастие
си намирам в тревите,
с четирилистно наричане
да туптят до гърдите.

Към сърцето на Май
с дъх на рози пак тичам.
Сред ухания моя син Рай
пак с очи във небето намирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stoyna (Стойна Димова)

Кратко, но красиво и изпълнено с вълнение стихотворение.Преминала през Ада и стигнала до края измит от блясъка на сълзите отново те
привлича твоят красив Рай:
"Към сърцето на Май
с дъх на рози пак тичам.
Сред ухание моя син Рай
как сочи очи във небето намирам.
Поздрав за постигнатата творба, Евгения и лека вечер!

2015-05-12T22:02:49+03:00