12.05.2015 г., 14:18 ч.
Към сърцето на Май
Към сърцето на Май
протягат листенца пак розите.
Беше Ад. Беше край...
но до блясък измит във сълзите.
И се ражда началото
с една стара подкова
по устието на времето
зад гърба ми захвърляна...
Детелини за щастие
си намирам в тревите,
с четирилистно наричане
да туптят до гърдите.
Към сърцето на Май
с дъх на рози пак тичам.
Сред ухания моя син Рай
пак с очи във небето намирам.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
привлича твоят красив Рай:
"Към сърцето на Май
с дъх на рози пак тичам.
Сред ухание моя син Рай
как сочи очи във небето намирам.
Поздрав за постигнатата творба, Евгения и лека вечер!