Към сърцето на Май
протягат листенца пак розите.
Беше Ад. Беше край...
но до блясък измит във сълзите.
И се ражда началото
с една стара подкова
по устието на времето
зад гърба ми захвърляна...
Детелини за щастие
си намирам в тревите,
с четирилистно наричане
да туптят до гърдите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.