4 февр. 2009 г., 13:16

Към вечността 

  Поэзия
375 0 4

Закърнели очи. Гледаше в нищо.
Не помръдваха даже клепачите.
Не е утре, а днес - завинаги.
Слепота е проклела нейното виждане.

Не блестяха зениците, безжизнено сиви са.
Вперила поглед в празната точка.
Дори бялото вече за нея мътно е.
И не дишаше. Огледалото погрозня.

Напука се. Потъмня от безжизненост.
А тя, притаила у себе си -
само няколко жалки конвулсии.
И пое към отвъдното. Към вечността.

© Никола Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??